Психология Тантра

Бронирани, вместо отворили сърцата си ~ от Дева Мукта

Днес искам да открехнем вратата за голата истина. Кои са двата въпроса, изникващи у нас всяка сутрин, когато се събудим? Ако сме откровени със себе си ще признаем, че те са: от какво се страхувам днес и кой обвинявам за това? Кое ме кара да се страхувам и чия е вината? Това са най-основните и опасни въпроси в ежедневието ни. Те са показател за културата на страха в обществото, в което живеем. Те са в основата на това да живеем бронирани, вместо отворили сърцата си.

Живеейки в общество с модел на недостатъчност

Това е скритата тема, там е фокусът, това пренасяме всеки ден в домовете си, на нашите работни места, във всички сфери на живота ни. Гмурвайки се всеки ден в ежедневието си, основният въпрос е: ОТ КАКВО СЕ СТРАХУВАМ И КОЙ Е В ОСНОВАТА НА СТРАХА МИ? И основното неосъзнато твърдение, което поддържа културата на страха в обществото е: НИКОГА НЕ Е ДОСТАТЪЧНО!

Никога не съм достатъчно добра, сигурна, оригинална, перфектна, надеждна, подходяща, въобще вместваща се. Дори не съм достатъчно духовна и развила се, а дали съм достатъчно забележителна или пък направо достатъчно удивителна?!

Единственият път към радостта, любовта, принадлежността, чувствителността, доверието, интимността, креативноста, се оказва отварянето на сърцето, позволението за уязвимост, отбронирането му.

На върха на страха стои вярата, че не сме достатъчни. А това ни кара да се страхуваме. И какъв е резултатът? Ставаме всяка сутрин и се бронираме. Поставяме железни ризници. И така, бронирайки се, ставайки не-себе си, ще мога да сритам който си искам. Никой няма да разбере колко се страхувам/ Така ще се предпазя от нещата, които ме раняват най-много: присмехът, осъждането, вината, страхът.

Ще се бронирам и ще съм в безопасност. И тази броня е доста хитра. Дори ние не можем да я видим и се бронираме с нещо наистина „умно“. Маскираме се на нещо „наистина блестящо“, наистина „перфектно“, за да не сме УЯЗВИМИ.

Истината е проста, ние всъщност бронираме сърцето си. Това е, което пазим. Пазим се, за да не бъдем наранени по една много проста причина, за която никой не иска да говори – любовта, принадлежността, неизлечимата нужда от тях в жените, мъжете, децата.

Бронирани, вместо отворили сърцето си

Отсъствието на любов и принадлежност е голямото страдание на целия човешки вид. И това, което вярваме, е че можем да предпазим себе си, чувствата си, нуждата да бъдем обичани, да бъдем приети, да бъдем свързани със света, с БРОНЯ!!!

Истината е, че ние можем да обичаме и да бъдем обичани, точно толкова, колкото сме готови да бъдем наранени.

Истината е толкова ясна, толкова проста. Колкото и невероятно да звучи, копнежът ни да бъдем обичани никога не може да бъде по-голям от нашето желание да бъдат докоснати раните ни, да бъдат разкрити, да излязат от сенките, да бъдат помилвани.

Да, ужасно е, но е голата истина. Истината е, че ние можем да обичаме и да бъдем обичани, точно толкова, колкото сме готови да бъдем наранени. И така, ние обикаляме света, надянали точно тези брони, които правят невъзможен за нас единствения път да сме обичани: да бъдем отворени и раними, уязвими!

Бронирани, вместо отворили сърцето си. Най-забавното е, че броните дори не вършат и кой знае каква работа срещу болката. Единственият път към радостта, любовта, принадлежността, чувствителността, доверието, интимността, креативноста, се оказва отварянето на сърцето, позволението за уязвимост, отбронирането му. Това е единственият възможен път.

Какво представлява „свалянето на бронята“?

И изобщо каква е тази броня? И защо се налага да я сваляме? Какво постигаме, какво освобождаваме? В два поредни уъркшопи, които ще се проведат в края на октомври /вижте линка по-долу/ Андрю Бърнс ще ни подари едно дълбоко и много лично преживяне в тази посока. Искам да ви дам малко яснота, за да пристъпите смело към него. Защото е важно. Важно е да започнем именно с това, с бронята. 

Обикновено метафората за бронята се отнася до защитната преграда, която сме си създали, най-често подсъзнателно, в резултат на преживени травми – физически, но и най-вече психически. Бронята е резултат от блокажи, натрупани от травми, стрес, напрегнатост, от различни мисловни модели и болезнени преживявания.

Зад тази броня е затлачена жизнена сила, която не може да тече свободно през тялото и в енергийната ни система. Тя сковава и прави по-безчувствено физическото тяло, а заради заключените в нея емоции, може също да замъгли ума и да затрудни значително придвижването ни в живота.

Казано простичко, отбронирането (деарморингът) е начин да се освободим от тези блокажи и да живеем по-леко, без излишен стар товар. Да живеем, но ЖИВИ!

Автор на статията: Дева Мукта, основател на Българска Тантра Асоциация

Заповядайте на специалните събития, организирани от Българска Тантра Асоциация през месец октомври! За повече информация последвайте линковете по-долу ⇒

Женска сексуалност, премахване на телесно-емоционалната броня

Разширяване на мъжката и женската сексуалност с Андрю Бърнс