Екатерина Кьосева Женска енергия

Жената и роклята: за отсъстващите ро(к)ли в живота ни

Жената и роклята в днешно време имат е любовна двойка в конфликтни взаимоотношения. Сякаш роклята от символ на непреходната женственост се превърна  в символ на закостенелия полов предразсъдък, който поставя жената в пасивна, уязвима и беззащитна позиция.

Феминистките движения извоюваха правото на жената да работи наравно с мъжа, да изразява мнението си свободно, както и да захвърли роклята и да я замени с панталони. Но чувстваме ли се по-добре в другата крайност?

Както с всяка промяна на принципа на махалото – наистина от едната крайност отидохме в другата. В едната му част женствеността е потисната, а в другата – обезценена. Сякаш в опитите си да бъдем „наравно“ в мъжете направихме една груба грешка. Като стъпка от мъжки ботуш.

Забравихме, че сме ценни такива, каквито сме и женствеността ни – онази нежната и фината – е прекрасна, както и един от нейните символи – роклята.

Къде е балансът между вътрешните ни крайности? И има ли роклята място в нашия живот? Независимо дали я отричаме от ежедневното си облекло или не, роклята има какво да ни каже. Стига да можеше да говори.

Направете си един експеримент. Отворете крилата на гардероба си и я вижте, съзерцавайте я няколко минути, чуйте я. Вашата рокля – пренебрегваната, липсващата, овехтялата, сексапилната олицетворява собствената ви женственост!

Дали жените, които носят рокли са по-щастливи, можем само да предполагаме. Едва ли ще открием логично статистическо доказателство за това. Не е и нужно.

Да си призная честно, в моя вътрешен женски свят, логиката заема все по малко място, отстъпвайки предните позиции на усещанията и интуицията. Но не е ли това по-важното?

Ако роклята можеше да говори…

роклята

Със сигурност можем да предположим доколко една жена е свързана и в хармония с женската си енергия по това дали си позволява „лукса“ да носи рокли. Всяка рокля, всяка роля, всеки цвят и всяка форма говори много за това коя стихия преобладава у жената.

Например, има жени, в които преобладава архетипът „момиче“. Това са жените, които наблягат на рокли с воали, цветя, панделки и маргаритки. Да, това са жените, които просто си плуват в женската енергия и най-вероятно получават всичко, което поискат с лекота и … пасивност. Просто защото така работи енергията. Женската.

Има и жени, които избират изчистени и прилепени по тялото рокли, които говорят за ясно поставена цел. Леко по мъжки. Това е амазонката или жената, която управлява архетипа „кралица“. Тя знае как да насочва енергията си към заявяване и постигане на целта. Понякога това е убийствено първо впечатление, друг път – израз на женската й увереност и сила, които просто не искат да се правят на по-малки, отколкото са.

Но има и такива рокли, които не оставят много на въображението. Те са характерни за архетипа „любовница“. Липсата на деликатност прави роклята оръжие в ръцете на не особено уверената в себе си жена.

Истината е, че автентичната женственост няма нужда от демонстрации. Тя няма нужда от бунт и крайности. Тя познава своята свещена природа и знае, че това „вътре“ е само за избрани. Не за всеки.

Модните тенденции и облеклото на младите момичета красноречиво демонстрират „липсата на вътрешна увереност“ на все още търсещата себе си жена. В момента, в който тя осъзнае своята ценност и придобие яснота коя е със сигурност ще изхвърли всички демонстративни атрибути от гардероба си.

За отсъстващите рокли…

роклята

Има и рокли, които скриват всичко. Формите, деколтето, краката. Това обикновено са жени, които се срамуват от формите (и сексуалността) си, не са добили достатъчно увереност и най-вече – не са взели решението да покажат женствеността си. По деликатен начин.

Скривайки всичко, всъщност роклята говори за това, че жената не одобрява достатъчно женските си форми и не е приела съвсем факта, че се е родила жена. Макар и да е в процес.

Има и рокли, които отсъстват и те са най-многобройни. Тези невидимите и отсъстващите. Роклите, които вече съвсем не съществуват в гардеробите ни. Нито в дневния ни стайлинг.

Някак отказваме да влезем в „женската енергия“, защото бързаме. Все за някъде. Чакат ни толкова много задачи, отговорности. Но изпускаме най-същественото – да се радваме.

Може би защото да носим рокля изисква от нас да се отпуснем, да се доверим, да забавим темпото. Да бъдем жени. А съвременният свят иска от нас да печелим пари, да се грижим за семействата си, да бъдем силни, продуктивни, справящи се. Да бъдем добри „домакини“, майки, съпруги. Двете роли не са много съвместими, нали?

Роклята като символ, метафора, талисман

роклята

Роклята не е просто дреха, която окачваме върху тялото си за красота. Тя е символ на женствеността в нас, както когато я има, така и когато я няма. 

Роклите се сменят като цветовете на жената. Те таят в себе си съкровени спомени – от срещи, от любови, от мечти. Понякога трябва да ги изхлузваме от себе си досущ като змии, които сменят кожата си, за да се трансформират. Понякога трябва да ги търсим и намираме нови цветове, материи, форми, които повече отиват на жената, в която сме се превърнали.

Роклята, също така, особено тази с дължина до земята образува пирамида между пъпа и стъпалата и ни свързва директно със земната енергия. Тя е като фуния, която всмуква вибрациите директно от земята като по този начин ни изпълва с магнетизъм и женска сила.

Нека не губим връзката си с роклята или ако сме я загубили напоследък – да се завърнем в нейната нежна елегантност. Тя може да бъде дръзка, силна, смела, игрива, секси. Тя може да бъде шантава, цветна, бунтарка. Тя може да бъде нежно присъствие. Но нека я има. 

Тя е като талисман, който ни напомня, че е прекрасно да сме жени в този свят и носим своята уникална магнетична енергия, която само чака да огрее нашия свят, пространство, дом в топлина и нежност, в мекота и любов.

Аз си пожелавам да нося повече рокли, а вие?