Вдъхновителки Екатерина Кьосева Женска енергия

Мая Анджелоу: истинската любов знае да освобождава

Международно обичана американска поетеса, певица и вдъхновителка, даваща кураж на милиони жени по света – Мая Анджелоу безспорно е сред жените, които трябва да познаваме по пътя на любовта и духовното си израстване. Тя притежава необятно сърце, огромен дух и думи, които заговарят на езика на душата ни. Нейната литература съшива като с невидима нишка парченцата на разпиления й и на моменти суров житейски път. Макар вече да не е сред живите, тя все още витае наоколо, за да ни напомни със своя дрезгав глас: любовта освобождава, любовта освобождава!

Знам защо пее птицата, затворена в клетка

Мая Анджелоу е известна със седемте биографични книги, които описват криволиците на израстването й, което я превръща в това, с което тя самата най-много се гордее – човек! Най-известна сред тях е първата й книга „Знам защо пее птицата, затворена в клетка“, която описва ранното й детство, което никак не е било лесно.

мая

Родена е на 4 април 1928г. в щата Мисури и в доста напрегната за чернокожите икономическа обстановка. Когато Мая е само на 4 години родителите й се развеждат, а баща й изпраща нея и по-големия й брат при баба им в Арканзас. Мая прекарва четири години напълно откъсната от семейството си. Когато е на 8 години баща й се появява без предупреждение, за да ги отведе обратно при майка им.

Птица в клетка пее

с неистови трели

за неща непознати

но тъй желани

и песента сe реe

по хълмове далечни:

затворена в клетка,

за свободата тя пее.

Вижте цялата поема тук!

Травмата, вината, мълчанието

Едва на 8 годишна възраст Мая става жертва на сексуално насилие от страна на приятеля на майка си. Тя споделя с брат си, който известява ужасния инцидент на цялото им семейство. Насилникът се измъква от закона и лежи в затвора точно четири дни, но още същата вечер след освобождението си от затвора е намерен мъртъв. Предполага се, че отмъщението е извършено от чичото на Мая, но няма потвърждение.

Смъртта на похитителя обаче се оказва поредния куршум в чувствителното сърце на Мая Анджелоу. Тя спира да говори цели 5 години, защото по детски решава, че думите й са причинили смъртта на човек: „Мислех, че моят глас го уби. Аз убих мъжа. Убих мъжа, защото изрекох името му. И тогава реших, че никога няма да проговоря, защото моят глас не трябва да убива повече.“ 

мая

Времето, прекарано в мълчание, изостря чувствителността, паметта и интелекта на Мая Анджелоу. Това е време, в което тя се запознава с писатели като Чарлз Дикенс, Шекспир и Едгар Алан По. Време, в което не спира да изследва и изучава света и хората, както и тайните на собственото си наранено сърце. Животът на поетесата прилича на сложен лабиринт, в който нито за миг не спира да търси любовта, човечността и най-вече – прошката.

Уроците, издълбани в поезията на душата

Уроците на живота й са издълбани в дълбините на сърцето й, защото, както Мая казва: „Знам защо пее птицата, затворена в клетка“. Нейният позитивизъм, стремежът й към свободата и любовта към хората са нещото, което успява да я излекува и да се превърне в емблема на цялото й съществуване.

Мая Анджелоу издъхва на 28 май 2014г. на 86-годишна възраст. Тя ще бъде запомнена завинаги като писателка, актриса, певица, журналистка, лектор и борец за правата на чернокожите. 

Нека се докоснем до нейния дълбок глас и да чуем уроците, издълбани в поезията на душата й. „Знам защо пее птицата, затворена в клетка“ – казва Мая Анджелоу – защото песента е смисълът, в песента е целият смисъл!

мая

Любовта, която знае да освобождава

„Благодарна съм, че бях обичана, че съм обичана днес и че имам възможността да обичам. Защото само любовта освобождава. Любовта освобождава. Не става дума да се държиш за егото. Любовта е тази, която освобождава.

Когато моя син се роди аз бях едва на 17. Майка ми имаше огромна къща, но на 17 аз отидох при нея и й казах: тръгвам си. Тя ме попита дали напускам нейната къща и аз й отговорих: „Да, намерих си работа и имам собствена стая, удобства, а хазяйката ще ми бъде детегледачка. Тя ме попита отново: „Искаш да кажеш, че напускаш моята къща?” Аз казах: „Да”.

Тя ми каза: „Добре, но запомни едно нещо – когато прекрачиш прага на тази врата ти вече ще бъдеш зрял човек. Знаеш разликата между доброто и злото – избирай да правиш добро! Не позволявай на никого да те унижава и променя, и запомни още нещо – можеш винаги да се връщаш у дома.”

Да, прибирах се вкъщи всеки път когато животът ми ме поваляше. (…) Защото любовта, тя ме освободи за живота. (…)

Когато майка ми беше в крайните стадии на болестта си, аз отидох при нея в болницата и доктора й ми каза, че й остават само три седмици живот. Попитах я дали иска да дойде с мен в Сан Франциско, тя отговори: „Да”. Имаше емфизем и рак на белите дробове. Така взех майка си в моя дом и тя беше с нас година и половина.

Но когато започна да си отива от този свят, …, тя беше с кислородна маска, и аз си спомних онзи момент, в който тя ме освободи, и си казах – надявам се да бъда имам куража да я освободя на свой ред. Тя заслужаваше това от мен. Тя заслужаваше прекрасна дъщеря и тя имаше такава. В нейните последни дни разбрах, че някои хора имат нужда от позволение да си тръгнат.

Осъзнах, че тя беше свършила всичко онова, за което Бог я беше пратил тук. Тя беше чудесен работник. Предполагаше се, че беше чудесен любовник, защото много мъже, а ако не бъркам, и няколо жени рискуваха живота си да я обичат. Не ставаше за майка на малки деца, но беше удивителна майка на юноши. И ако тя иска позволение да си тръгне, аз трябваше да я освободя.

В момента, в който помислих това аз скочих в колата, както бях по пижама, и хукнах към болницата, а сестрата ми каза: „Майка ти току-що си отиде.”

Можете да видите, любовта освобождава, любовта не завързва. Любовта казва обичам те, бих искала да съм близо до теб. Бих искала да имам ръцете ти около мен, бих искала да чувам гласа ти, но това не е възможно сега, така че обичам те, върви!

 

Снимки: FB: Maya Angelou

Прочетете още...

Comments

comments