Екатерина Кьосева Психология

Ли(р)ични отклонения за верността към себе си

„Това е над всичко: да си истинен. Това трябва да се следва, както нощта следва деня, тогава не можеш да бъдеш фалшив за никого.“

Уилям Шекспир

Не е тайна за никого, че откривам душата си чрез писане. Понякога т.н. ми писане прилича на това да обърна торбата на душата си с дъното навън, а друг път си е чиста форма на ли(р)ично отклонение на верността към себе си. Безспорно писането ми дава една „виртуална реалност“, в която да съм максимално искрена и да споделям себе си такава, каквато съм.

Всъщност аз не пиша, за да получавам комплименти за това или да бъда харесвана. Правя го, защото не мога да не го правя. Казват, че това е формулата на откриването на призванието ти, нали?

Писането ми дава възможността да видя сама себе си, да си кажа нещата, които стоят „на вратата“ на съзнанието ми, да се разбера. Признавам, това не е лесно. Особено, когато всеки ден намираш нещо ново на прага, което преди не си знаел, че съществува.

[perfectpullquote align=“right“ bordertop=“false“ cite=““ link=““ color=““ class=““ size=““] „Бъдете верни на това, което съществува у вас“ Андре Гид [/perfectpullquote]

Аз просто поглеждам натам, за да видя има ли нещо за наместване, за пренареждане, за преживяване. Това е моят начин да съм вярна на себе си. Истината е, че това е относително ново за мен. Преди няколко години не бях вярна на себе си.

Разбрах, че да бъдеш верен на своите ценности и лична истина е по-важно от това да бъдеш верен на някой друг. Верността към другите започва от нас самите, както и любовта. Ако аз не съм вярна на себе си, мога ли да съм вярна на теб? Не мисля.

Ли(р)ични отклонения за верността

Думата „вярност“, също и думите „лоялност“ и „преданост“, идват от английското „loyalty“. Свикнали сме да отнасяме тази ценност към верността към държавата, бог, семейството, съпруга. И някак сме я натоварили с много негативни асоциации като потисничество и ограничаване на свободата. 

Думата „вярност“ има и по-пряка асоциация – тя идва от „вяра“ и означава способността ни да вярваме в нещо и да удържаме вярата на това нещо към нас. Верността сама по себе си е процес, предполагащ взаимоотношение.

За мен думата „вярност“ преди всичко останало в свързана с думите „истина“, „откритост“, „автентичност“, „свобода“, „лоялност“. Точно в този ред.

Ако сме истинни към себе си ще знаем на какво държим, в какво вярваме, от какво имаме нужда, какви с нашите ценности. Ако знаем своята истина ще бъдем открити, а това ще ни превърне в автентични хора, които заслужават доверие. Да живееш себе си води на свой ред до свобода, а само като си свободен можеш да бъдеш лоялен, да си верен.

В хватката на старите лоялности

Верността не е нещо, което може да се наложи отвън. Тя е лично решение. Решението да живееш автентично означава да бъдеш себе си в процес, а всеки процес търпи изменения. 

[perfectpullquote align=“left“ bordertop=“false“ cite=““ link=““ color=““ class=““ size=““] „Бъдете верни в малките неща, защото именно в тях лежи силата ви.“ Майка Тереза [/perfectpullquote]

Факт е, че има стари лоялности, които ни дърпат назад и не ни позволяват да осъществяваме себе си в процеса на развитие. Тогава можем да се освободим от тях. Има скрити лоялности към родители, род, поколение, които ограничават нашата свобода.

Можем да се освободим от тях чрез констелации и психотерапия. Как да разберем коя лоялност е добра и коя не? Запитайте се дали тя плод на вашия избор? Дали е в синхрон с вашите ценности, с вашите истини? Дали усещате свобода в нея или сте като „в решетки“?

Защо да бъдеш верен на себе си днес е по-важно от всякога?

Да си верен на нещо извън теб започва от това да си верен на себе си. Не става дума за сляпа вяра или вярност, продиктувана от налагане, нужда, безизходица. Става дума за вярност, продиктувана от твоя личен избор към нещата, които са истински важни за теб.

Най-хубавото нещо на това да бъдеш верен на себе си е, че позволяваш и на другите да бъдат верни на себе си. Това създава огромна разлика в отношенията. Когато сме верни на себе си ние уважаваме чувствата си, историята си, а това на свой ред отправя покана към другите да направят същото.

Ела, ела,
ела който и да си,
дали неверник,
или на огъня се кланяш,
или езичник,
дори и да си престъпил
своите обети
стотици пъти.
Нашата врата
не е
на отчаянието.
Ела такъв,
какъвто си.
Руми

Освен това, верността към себе си позволява на хората да избират дали да бъдат верни и на какво. Кой може да знае какво е най-доброто за един човек? Кой може отсъди на какво „трябва“ да бъде лоялен, да бъде отдаден?

Никой. Не е наша работа да оценяваме дали един човек е „верник“ или „неверник“. Понякога да не вярваш в нищо е  част от твоя избор да си верен на нещо важно за теб.  

Верността като взаимоотношение

1/365

[perfectpullquote align=“left“ bordertop=“false“ cite=““ link=““ color=““ class=““ size=““] „Най-доброто нещо в любовта е доверието, най-доброто нещо в доверието е честността, и най-доброто нещо в честността е верността.“ Анураг Пракаш Рей [/perfectpullquote]

Верността сама по себе си е процес, предполагащ взаимоотношение. Да станеш част от нещо по-голямо. Да затвориш кръга в своята собствена енергетика, бидейки верен на себе си. Да  избереш да разшириш верността си около теб, бидейки верен на важните за теб хора, мечти, каузи. 

Това създава една положителна основа в отношенията, която се базира на честност, разгръщане и любов. Както казва самият Шекспир: „не можеш да бъдеш фалшив с другите, когато си искрен със себе си.“ Да бъдеш автентичен на своя собствен процес е основата на верността. Верността в този смисъл не означава стагнация, а промяна. 

Ако се променя и това е „измяна“ спрямо твоята представа за мен, моля те, промени представата си за мен, защото това, което бях вчера е старата версия. Какво да ти кажа, живеем в динамичен свят с ускорено развитие на процесите. Това, което не се е променило е моята вярност към мен самата като живо същество, както и моята вярност към теб като такова.

Прочетете още...

Comments

comments