Екатерина Кьосева Женска енергия

Скъпи мой, искам да ти кажа нещо, което не си готов да чуеш

Скъпи мой, искам да ти кажа нещо, което съм сигурна, че не искаш да чуеш. Може и да е факт, че биологически ти си се родил мъж, а аз жена. Но истината е, че неоспоримият полов признак въобще вече не отговаря на истинския вътрешен или енергиен пол. И има едно нещо, по което започвам ясно да различавам фините несъответствия.
И това е отговорността.

В каква степен сме способни да бъдем отговорни за себе си и за другите? Ето тук се крие отговорът на всичко. Този, който „има топки“ да поеме отговорността и не се страхува от нейната тежест със сигурност принадлежи на мъжкия пол, и обратното. Да, искам да ти кажа нещо, което не искаш да чуеш.

Когато ме оставяш да се справям сама с дома, децата и всичко останало, а ти просто искаш да бъдеш спонтанен и да си живееш живота… Е, дори да имаш всички културно обусловени „мъжки“ характеристики, все още не си пораснал, мили. Все още не си станал мъж.

И не защото не можеш да бъдеш, а просто защото не искаш. Направил си избор, отказал си се. А отговорността е това, което ти дава характер, сила, тежест, или както казват хората „да си тежиш на мястото“. Да знаеш, че самият ти си надежден и отговорен.

Какво се случва на практика?

Ти, скъпи мой, дерайлираш като влак от железопътна линия и ми правиш място, нали? Моята сила е била потъпквана толкова много животи, нали? Знам, че ми отстъпваш място. След толкова години потисничество ми позволяваш да поема отговорността за всичко, най-сетне да се почувствам силна, да бъда Мъжът.

Не знам дали ми правиш услуга. Може би ме смяташ за феминистка, която иска да прави всичко сама. Или искаш да ме превърнеш в такава. Е, получава се. Но не съм сигурна, че това е естественият ход на нещата. Или мъжкият архетип на „героя“ в теб повече не иска да бъде натоварен с цялата отговорност за света.

Разбирам, че историята е направила раменете ти много уязвими.

Не е лесно да бъдеш Мъж. Има много очаквания към теб, на които трябва да отговаряш.Очаквания, които са ти забранявали да си чувствителен, нежен, да проявяваш своята женска страна. Сега искаш да наваксаш всички пропуски през толкова много животи, нали?

Какво да правиш, когато искаш да проявиш женската си страна? Когато не си готов за смазващата отговорност да носиш тежкия шлем на „героя“? Да се изисква от теб да изкарваш парите за семейството, да подсигуриш дом, защита и бъдеще на своя род и потомство със сигурност те превръща в нещо като Сизиф, който блъска ли блъска товара на очакванията до самия си край.

И все пак. Няма ли да опиташ?

Истината е, че пред нас стои много трудна задача. Как да бъдем СЕБЕ СИ, без да позволяваме на унаследените патерни да доминират представите ни един за друг. Как да намерим баланса между нас, без да се люшкаме в крайностите на половия стереотип? Как да се предпазим от това аз да стана мъжа във връзката, поела твърде много отговорности, а ти – жената, отказала се от отговорността за каквото и да е било отговорност.

Бих искала да чуеш това признание като зов за диалог, а не като осъждане. Пластовете се разместват под краката ни и ние имаме уникалната възможност сега и днес да изградим нещо напълно различно. Нещо, което не се вписва съвсем в представите на когото и да било за мъжко и женско.

Източник: frida.bg

Прочетете още...

Comments

comments