Екатерина Кьосева Йога

Йога в крайности: колко много е твърде много в йога?

Безопасна ли е йога? Може би мислите, че йога е най-безопасният вид „спорт“ и това наистина е така – ако се практикува правилно, но най-вече умерено. Това не винаги е така. Може би ще попитате защо? Хм, най-вече, защото всички ние сме много амбициозни.

Искаме да бъдем като онази йога „звезда“ в инстаграм, която толкова много харесваме. На снимки. Искаме да сме като любимия ни йога учител. Даже по-добри. Искаме да бъдем перфектни в нещо. Наистина добри. Много често най-лесният инструмент за съревнование с другите става собственото ни тяло.

Дали ще го изтезаваме с диети (което вече не е модерно!) или с безумен брой чатуранги и стойки на ръце – разликата е в средството, а целта е – контролът. Не можем да имаме контрол над другите, затова искаме да имаме контрол над себе си.

Много често стигаме до крайности в желанието да сме „като“ или дори „по-добри от“. Как да разберем, че сме минали в крайност и е време да се замислим за по-добър баланс в отношенията ни с йога практиката ни?

Колко често е твърде често в йога?

йога

Всеки иска да знае колко често трябва да прави йога, за да … види резултат. Резултатът е важен в нашата култура. Ние сме целенасочени и устремени към целта хора. Ако не виждаме явен резултат, това ни демотивира и е вероятно да спрем да се занимаваме с каквото и да е. Това не се отнася само до йога практиката ни. 

При мен идват хора, които всеки ден ходят „на нещо“, дори по два пъти на ден. Колко често е твърде често в йога? Факт е, че това до голяма степен е лично усещане. Но не само. Има някои общи принципи, които са характерни за всеки човек. Включително, йогин. 

Например, тялото има нужда от почивка, за да се възстанови. Няма как да подминем този факт. Йога може да бъде много динамична и интензивна практика, особено модерните стилове, така обичани от младите хора. Затова трябва да даваме нужното време на тялото ни да си отпочине качествено. 

Повечето практикуващи смятат, че напълно в реда на нещата да практикуват всеки ден или 6 дни седмично. Оптималният брой практика ки обаче е не повече от 3-4 пъти седмично, за да могат мускулните фибри, сухожилия и стави да се възстановят добре и да се предпазим от контузии.

Ако + йога практикувате и други спортове, по-добре изберете по-малко динамичните стилове йога като хатха или ин. Няма никаква полза за тялото ви да го натоварвате с безброй чатуранги, когато единственото, от което тялото ви има нужда е почивка. Нека не се превръщаме в мъчител на себе си, а обратното – да се научим да чуваме какво казва тялото ни и да се отнасяме с нежност към нуждите му.

Може ли йога да бъде заместител на живота?

йога

Може и още как?! Помня, когато бях само практикуваща как йога класът ми беше нещо свещено – моето място да бъда себе си. Нямах търпение да отида на йога всеки ден. Сякаш това беше моят антидот срещу неудовлетворението в живота ми. За щастие, успях да интегрирам принципите на йога в себе си и да – да превърна йогата в начин на живот, в мисия.

Като йога преподавател мога да кажа, че животът не е само йога. Когато започнеш да виждаш резултати е лесно да се подхлъзнеш и да се пристрастиш. Искам още, и още. Но! Йога е практика за здраве, а не заместител на пълноценните отношения, работните успехи и практически … всичко останало. 

Йога не е само на постелката или в студиото. Ако не пренесем това усещане за хармония в живота си и не започнем да живеем собствената си йога (интегритет) – няма значение колко често практикуваме или колко сложни асани можем да направим. Когато се приберем вкъщи и си легнем в легло от неудовлетвореност истината излиза наяве. 

Йога не е утеха, нито заместител на важните решения. Те са наша отговорност, от която не трябва да бягаме, а обратното – да посрещнем със спокойно сърце!

Каква е вашата мотивация да правите йога?

Дали сте наясно с това какво ви мотивира да се връщате на постелката отново и отново? Има ли някакъв по-специален смисъл? Намерение? Цел? Дали идвате на йога със своето ЕГО? Дали искате да бъдете „като някой“? Дали правите йога, защото е модерно? Дали искате да подпомогнете тялото си да се справи с някое скоро открито заболяване? Дали искате да промените живота си към по-добро? 

Целите ни могат да бъдат краткосрочни и слаби, например ако идват отвън /да отслабна, да се разнообразя, да пробвам, да бъда добър в нещо/. Но те могат да бъдат дълбоки и дългосрочни, например да култивирам в себе си определени качества /търпение, воля, любов, състрадание/ и/или да променя живота си.

Когато йога боли…

joga

Не съм на мнение, че трябва да бягаме от болката, но не съм и на обратното мнение – че ако няма болка, няма резултат. В крайна сметка постелката не е уред за собственото ни изтезание и никога не трябва да я превръщаме в нещо такова. 

Едно от най-ценните неща, на които може да ни научи йога е да уважаваме своите лични граници. Тялото ни е различно всеки ден, всеки сезон, всеки етап от живота ни. Няма как да не призная, че през зимата и през лятото тялото ми се чувства тотално различно.

През зимата усещам тялото си сковано, а разтяганията не всеки ден са сред най-приятните ми неща. Това е напълно нормално. Просто зачитам усещанията си. Това е важно умение. Когато тялото ми казва „не“, слушам! Това е едно от най-скъпоценните неща, които съм научила от личната ми практика.

Освен това, е важно да имате предвид всички неразположения, заболявания, ограничения на тялото ви и да ги УВАЖАВАТЕ. Приемете, че никое тяло не е съвършено и точно в това се крие неговата КРАСОТА. Пуснете борбата, съревнованието, неприемането, желанието за контрол, сравняването.

Не е лесно, но това е част от пътя. Просто си представете, че стъпвайки на постелката носите голям куфар от очаквания на гърба си. Постелката е път, а по пътя трябва да се освободим от това и онова. Само това е начинът да ВИДИМ себе си. Да трансформираме себе си. Да започнем да живеем себе си. А не нечий чужд образ или идеал. 

Факт е, че се раждаме в една обусловена среда. Толкова отрано сме научени какви „трябва“ да бъдем, че в най-добрия случай ще започнем да се освобождаваме от обусловеностите. За да разберем кои сме и да се върнем в себе си. Практиката ни е само средство, но пътят трябва да го извървим сами. 

Прочетете още...

Comments

comments