Интервю

Мира Дживанмукти: Целият ми живот е Йога!

Свобода, дързост, отдаденост, йога! Вероятно това са думите, които най-добре описват вдъхновяващата Мира Дживанмукти! Тя притежава невероятно чувство за хумор, пронизващ поглед, откровеност, която руши стени и топло сърце, което знае да прегръща. Tя е откровеното лице на йога, потопете се в нейния свят в следващите редове. Представям ви Мира Дживанмукти!

мира

Е: Мира, кажи ни няколко думи за себе си? Как минава твоето ежедневие?

Мира: Попълвам лексикони. Шегувам се разбира се! Работя върху себе си. Пак се шегувам. В ежедневието си медитирам по 24 часа. Ето това вече наистина е шега. Сега сериозно, ставам рано, така че да имам утрото, цялото. Рано сутрин си въобразявам, че съм птиче. Или цвете. Дишам. Събуждам се. Чуруликам. Оправям си перушинката и се къпя. Ей такива неща.  

Сутрините са наистина важни за мен. Настройвам се за целия ден. После практикувам. Лична практика. Понякога кратка, понякога дълга. Както се усещам, но по-важното е, че съм на нея, че днес отново практикувам. След това, нормалното –  кафе, закуска и… каквото дойде. Работа и всичко останало.

Преподавам на няколко места в Пловдив. Обичам да се разхождам пеш или с колелото докато стигам до там. Часовете ми са моят начин изразя себе си чрез йога и всеки ден уча нещо ново, чета и се обогатявам. Когато мога забягвам към Родопите. С приятел или сама. Природата, планината за мен е основен източник на енергия и вдъхновение. Ежедневно гледам и да хапна.

Е: От колко време се занимаваш с йога?

Мира: Започнах да се увличам по духовния път на йога още в университета. Йога, будизъм и тантризъм, дори мексиканския шаманизъм. Ошо и неговият възглед върху Тантра беше вратата за мен. Трите съкровища. Това беше интересно знание, което поглъщах, но без емпиричния опит си оставаше просто информация в главата ми.

В Испания, обаче, попаднах точно в такава среда и сред такива учители. Едва ли случайно. Живях на доста интересно място цели 13 години, през които, всичко онова, за което бях чела сякаш се материализираше под формата на директен опит, преживяване и то с истински учители от различни школи, дори мексиканските шамани се появиха.

В Испания отдавна се беше случило това, което в момента започва да се случва в България, относно йога и духовното разкрепостяване въобще.

Практиката на асана  (физическата част на йога)  започнах доста по-късно. Малко след 2008 ма година, след като се върнах от Индия. Пътешествието ми в Индия (2007- 2008г.) наистина ми даде много, беше квантов скок. Интересното е, че не отидох там да уча йога, а да обикалям и опознавам. Исках да видя Хималаите.

мира

Мира на извора на Ганг. Гаумук, Хималаите.

Йога там е навсякъде. Бях в Хималаите, стигнах до извора на Ганга.  Срещнах много интересни хора по пътя. Посетих много свещени места, разбрах какво е живот в ашрам. Видях Индия такава, каквато е. От север на юг и от изток ма запад. Там наистина и  камъните те учат на йога.  Винаги ме е привличало различното, бях нещо като бунтар и не се задоволявах просто с учене, следване и работа.

Исках да знам повече, исках да експериментирам със всичко. Исках да живея истински. Тогава бяха такива години – на отваряне, на разкрепостяване. Рушахме окови, търсехме нови хоризонти, нови усещания, нови разбирания за света изобщо.

90-те бяха годините, в които израснах, в които формирах усет за света,  а милениумът  ни отвори вратата към бъдещето, към новия живот. Новото хилядолетие… Тогава заминах за Испания. Там наистина изживях свободата, за която мечтаех. Срещнах хората, приятелите, учителите, които белязаха бъдещето ми развитие.

Е: Кога започна да преподаваш йога?

Започнах да преподавам през 2015 година, когато се завърнах в България и създадох „Ахимса“- Ащанга Йога Студио.

Е: Какво е йога за теб?

Всичко. Само ще ви кажа, че за мен йога е това, от което не бих се отказала, каквото и да ми предлагат в замяна. По един или друг начин животът ми е бил свързан с йога, а сега повече от всякога. Йога е пътят, който съм избрала. Не знам дали ще можете да ме разберете.

Йога е хилядолетна традиция, която е като огледално дълбоко езеро. Там, в това езеро виждаме всичко. Виждаме себе си, такива, каквито сме.  Или се гмуркаме, или не. А може просто да стоим и да гледаме отстрани. Аз се гмурнах.  Избрах вече. Йога е целия живот. От началото му, а може би и до края му, ако животът изобщо има край, в което аз не вярвам.

 Научи ме  че нещата не са черни или бели, нито шарени. Те са каквито са. Научи ме да вниквам в същността.

Животът е безкраен, както и Йога, както и знанието. Йога е самият живот. Йога е живот. Как бих могла да изкажа какво е йога за мен? Би следвало да фрагментирам, значи, а не мога. Практика. Дисциплина. Йога не е хоби и не бива да се гледа повърхностно на нея. Йога е мощен инструмент, с който трансформираме себе си.

Дори само физическата практика на йога да вземем, камо ли по-високите нива. Попаднала в неподходящи ръце, или ползвана некомпетентно, тя може да бъде разрушителна. Толкова е силна. Йога  ми даде разбирането за живота, такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто аз искам да бъде.

Е: Опиши себе си с три думи?

Мира: С три думи? Невъзможно. Ок, ще пробвам: опърничава, импулсивна, свободна. Просто тези три ми дойдоха първи. Иначе има и по- хубави.

Е: Под кой астрологичен знак си родена?

Мира: Козирог. Съмнявахте ли се?

Е: Коя е асаната, която обичаш да правиш отново и отново?

мира

Мира: Всяка една асана бих правила отново и отново. Асаните са за това – да ги правиш отново и отново. За да изградиш правилен навик в тялото и ума. Докато ги доминираш усъвършенстваш себе си. В това се състои трансформацията.

Не бива да правим асани, само защото ги обичаме и са ни лесни. В това няма особен смисъл. Никаква трансформация няма да се случи. Бих правила отново и отново тези, които ме предизвикват с нещо. И все пак, отново и отново правим Chaturanga Dandasana, Urdva Mukha  Shvanasana,  Adho Mukha Shvanasana…

Сигурна съм, че не ме разбирате и мислите, че са скучни. Но точно те са тези, които бих правила отново и отново. Винаги. В тях има всичко – сила, гъвкавост и издържливост.  Те са връзката между отделните асани в практиката ми и базата за всички останали асани.  

Те изграждат т. нар. „виняса“, повтарят се до безкрай, за да ни върнат към основата, към фундамента и в крайна сметка към Истината. Да изчиствт старото и да подготвят тялото за новото. Тези три асани за мен са като една, наречена „виняса“.

Малко практикуващи ги разбират напълно, не схващат тяхното истинско значение и предназначение. За изпълнение да не говорим. А те са базови и като такива трябва да се изпълняват отново и отново.

Е: Кое беше най-трудното нещо за теб в йога?

Мира: Мисля, че най- трудното за мен в йога не е в миналото. Тепърва ми предстои, но не знам какво точно ще е. Ако имате предвид в асана, то това вероятно бяха конасаните и сплитовете, шпагатите. Бях доста стегната във вътрешната част на бедрата и си мислех, че никога няма да успея да ги отворя до край.

С месеци изпитвах болки, страх ме беше. Преразтягах на няколко пъти, което още повече ме връщаше назад в практиката. И това при условие, че все пак навежданията ми напред от разкрач си бяха завидни за повечето от другите практикуващи. Усукванията (twist) също са ми трудни. Просто съм с идеална структура и нямам особена гъвкавост в торакалната част, нито в кръста.

Не съм хипер гъвкава, искам да кажа. Атлетична съм и трупам бързо мускулна маса, която ограничава гъвкавостта ми още повече. Това ме кара да работя двойно повече за усукванията, отколкото слабите и хипер гъвкави хора.

Но най- трудното за мен в йога до момента си остава… самата аз. Срещата със себе си. Всеки ден. На постелката. Това е най- трудното. Най- трудното е да се изправям срещу собствените си ограничения. На тялото и ума. Много са, повярвайте ми.

Е: Коя е книгата за йога, която промени живота ти?

мира

Мира: Е, стига де! Какво да кажа? Че животът ми не го промени една книга за йога? Това е истината. Животът ми го промениха други неща, други „книги“, така да се каже.

И все пак, тези, които заемат централно място в библиотеката ми са: 1) „Светлина върху Йога“ на Б.К.С Аенгар . Тук е момента да отдам почит на великият учител Аенгар, чиято 100 годишнина от рождението му празнувахме току-що, както и на дъщеря му Гита Аенгар, която достойно продължи делото му.

2) „Йога Мала“на К. П. Джойс; 3) „Силата на Ащанга Йога“ на Кино Макгрегор и разбира се 4) „Моята Ащанга“ на моята любима учителка Йрина Бъчварова, основател на Българска Ащанга Йога Академия и първият български преподавател по Ащанга Виняса Йога в България.

Също „ Сърцето на Йога“ на Десикачар. Все още стискам и първата си книжка, закупена в Индия- „ Йога Сутра“ на Патанджали, както и съвсем кратък екземпляр на „Багавад Гита“, без много разяснения, че ме дразнят. Само същината. И сама мога да интерпретирам.

Е: Какво е да бъдеш йога учител в България?

Мира: Предизвикателство и отговорност.

Е: Какъв стил йога преподаваш?

Мира: Аз съм сертифицифан и дипломиран Ащанга Виняса Йога учител. Един от първите в България, между- впрочем. Започнах да практикувам Ащанга още докато живях в Испания, а моята първа учителка беше Наталия Депрати, аржентинка по произход, сертифицирана от института в Майсор.

Тук в България бях един от първите учители, които преподаваха Ащанга такава, каквато е и работих усилено за разпространение на метода у нас. Студиото, което създадох „Ахимса“ беше първото студио за Ащанга Йога в България, като се изключи академията на  самата Ирина Бъчварова в Русе. Тя и до  ден днешен е моя учителка и приятелка, но вече е в София.

Е: Кажи ни няколко думи за стила ащанга, какво представлява?

мира

Мира: Ащанга е динамичен стил в Хата Йога, може би най-динамичния. Негов създател е Шри. К. Патаби Джойс, ученик на Кришнамачаря, смятан за баща на модерната йога. Ащанга е метод. Характеризира се с градираща, смислова последователност от асани, свързани по между ди с т. нар. „виняса“.

Всяка предходна е подготовка на тялото и ума за следходната. Асана не се пропуска. Работим върху всяка асана в поредицата до нейното усъвършенстване. След това чак учителят ви въвежда в следващата асана. Така, прогресивно учим и практикуваме цялата поредица, а тялото успява да се адаптира и в крайна сметка трансформира.

Виняса сама по себе си е система от дишане с движение. Всяка асана в Ащанга има точно определен брой виняси (дишания и движения, с които да влезеш, да задържиш и да излезеш от позата). Ащанга е практика за дишането, всъщност. Дишането, което се използва в Ащанга е „уджай“, благодарение на което в тялото се генерира огромна топлина по време на практика, която  пречиства тъканите и органите от натрупаните токсини.

Шегуваме се, че асаните просто ги правим между винясите. Ащанга е традиционен метод, на базата на който са възникнали всички нови, модерни стилове в йога, като Виняса Флоу и Пауър Йога. Ащанга дава лекота на крайниците, пречиства тялото, освобождава ума. Заместваме старите и вредни навици на тялото (и ума) с нови полезни.

Е: Успяваш ли да правиш редовно личната си практика?

Мира: Успявам. „Редовно“ е много относително понятие. Имам и трябва да имам почивки. Те са част от редовната практика.

мира

Е: Вегетарианка ли си?

Мира: Вегетарианка съм много преди да започна да практикувам йога. Вегетарианка съм по етични причини. Много преди да стана йога учител. От 20о2г. някъде. С приятеля ми възприехме този начин на живот малко след като се установихме в Испания.

Не знам какво е да си йога учител невегетарианец.  Лъжа е да си мислиш, че преподаваш йога в такъв случай. Знам какво е да бъдеш йога учител вегетарианец. Такъв, който разпространява първия принцип на Йога- Ахимса, или ненасилие. Любов към всички живи същества. Друго не искам да преподавам. Учителят все пак би следвало да е и пример за подражание.

Е: Би ли споделила с нас любимия ти цитат, който успява да те мотивира в ежедневието ти?

Мира: Сериозно? Хаха. Ок. „Shits happen“. Този най ме мотивира. Особено като ми се случи някоя гадост. Имам и друг: „Be the best version of yourself“. Или поне се опитай. С тези двата се оправям в ежедневието си. Всъщност са много дълбоки, вършат работа. Замислете се само. Аз съм прагматик по природа.

Е: Какъв съвет би далa на себе си в момента, в който за първи път стъпи на постелката?

Мира: Не се отказвай. Не се отказвай. Не се отказвай, Мира, за нищо на света.

Е: Какъв вид йога преподаваш и къде можем да те намерим?

Преподавам Ащанга Виняса Йога, Йога Терапия, Ин йога,  Виняса Флоу и Пауър Йога. Няма нужда да ви казвам, че всичко това са си разновидности на Хата Йога, нали? Практиките ми де характеризират с динамичен стил и безкоморомисен характер. Изисквам. Знам какво давам и изисквам в замяна. Няма как. Това е йога. Компромиси с йога не правя. Не искам и тя да прави с мен.

Преподавам това, което съм научила от моите учители, а то не е малко. И стига с тези „видове йога“. Йога е една. Можете да ме намерите в Пловдив, родния ми град.

Е: Благодаря ти!

Снимки в статията: личен архив