Екатерина Кьосева Психология

Прошката: трудното превързване на всяко наранено сърце

Може би ще се съгласите с мен, че човешкото сърце е много чупливо. Както пее Стинг в известната си песен „Frigile“:

On and on the rain will fall
Like tears from a star
On and on the rain will say
How fragile we are

Понякога една по-остра дума, коментар или действие, които не сме очаквали може да ни нарани и да остави дълбоки пукнатини в сърцето ни. Незараснали рани, които чакат да ги превържем с лечебния балсам на прошката.

Твърде лесно е да се изрече с думи и твърде трудно да се направи. Особено, когато таим обида, гняв, желание за отмъщение и възвръщане на достойнството чрез метода „клин клин избива“.

Всички тези действия, компулсивни мисли и връщане назад в миналото, ни залостват в създаден от собственото ни съзнание затвор, чийто решетки сами сме поставили и сами можем да разрушим.

Как болката се превръща в собствения ни затвор?

Когато някой ни нарани, ние действаме автоматично по много сходен начин. Затваряме сърцето си. Барикадираме се. Непрекъснато се връщаме към случилото се и премисляме какво би станало „ако“.

Самосъжаляваме се. Понякога фантазираме как да отмъстим. А понякога реално нараняваме другия, наранявайки двойно повече себе си. Просто, за да „си върнем“. Да не сме единствените, които страдат.

Невъзможността ни да приемем ситуацията каквато е и да простим на другия ни залоства във все по-голяма и голяма изолация. Но често забравяме нещо много важно – наранеността ни призовава да простим.

Как да излекуваме себе си и другия?

йога

Трябва да поискате да простите

Няма как да подминем тази важна стъпка. Процесът на превързване започва със собственото ни желание да простим. Когато чувстваме в себе си нежелание да простим това обикновено означава, че все още не сме готови за това.

Вероятно имаме вътрешна работа с емоциите си и първо трябва да видим и признаем в себе си голямото количество гняв, упорство и желание за отмъщение. Ако осъзнато вземем решение да извървим пътя на прошката, ние вече сме извървели половината разстояние към собственото си освобождаване.

Всеки прави това, на което е способен

Нещо като „човешко е да се греши“, но нека да не сме толкова клиширани. Всеки от нас има различно ниво осъзнатост, зрялост и способност да комуникира, решава проблеми и създава връзки.

Всеки от нас нови емоционален багаж, травми, болки и вътрешни конфликти, които се проявяват в отношенията с хората. Нека не определяме хората, които са ни наранили като „злодеи“.

Те са направили това, на което са били способни. Точка. Ако успеем да излезем от омагьосания кръг на обвиненията към другия, може би ще забележим как раната в сърцето ни малко по малко започва да зараства. Просто, защото сме започнали да го освобождаваме от гнева, обидата и фрустрацията.

йога

Изпратете в замяна любов и светлина

Може би ви звучи безумно, но наистина работи. Когато изпратим осъзнато и искрено на човека, който ни е наранил любов и светлина ние приветстваме прошката в сърцето си. Позволяваме й да започне своята целебна работа.

Нищо не лекува по-добре от това да поканим любовта и светлината да заместят гнева и мрака в нас. Звучи леко поетично, но това е реална техника, която може да превърже всяко наранено сърце.

Седнете в удобна позиция на пода и медитирайте. Представете си човека, който ви е наранил точно срещу вас и си представете как му изпращате любов и светлина от вашето сърце към неговото.

Накрая си кажете три пъти „Прощавам ти“. Ще почувствате огромно облекчение. И да, сърцето ви ще започне да се отваря и изпълва със сила. Защото прошката е дълбок израз на състрадание и любов.


Източник: frida.bg

Leave a Reply